В началото споменахме, че покривът е петата фасада на сградата. Ето защо избора на покривно покритие е свързан със стила на сградата и нейното възприемане.
Вида покривно покритие може да е керемида(керамична, битумна, бетонна,) ламарина(ламелна, фалцова, гофрирана), дървени шиндли, каменни тикли, както и нетипичните за нашите ширини сламени и озеленени скатни покриви. Не трябва да се забравя, че спрямо наклона на покрива и покритието му против свличане на снежна маса трябва да се монтират снегозадържащи елементи.
Накрая оставихме да разясним за пространството под скатният покрив.

Ако подпокривното пространство е обитаемо – тавански помещения, творчески ателиета или др.  покрива задължително трябва да се топлоизолира отговарящ на нормите за енергийна ефективност.
Също за да се защитят помещенията от прегряване/преохлаждане покрива трябва да се вентилира. А защо вентилиран покрив? През лятото покрива се нагрява до много висока температура и се отдава топлина в подпокривното пространство, аналогично през зимата помещенията под покрива се преохлаждат и от разликата в температурата вън/вътре се образува конденз от топлата страна (вътре в стаите). Оставяйки въздушна междина(възглавница) над покривната конструкция и под керемидите се създава естествена циркулация на въздуха. През лятото покрива се нагрява и въздуха във въздушната междина се затопля и се изтласква към билото. Напускайки въздушната междина освобождават място за навлизане на свеж въздух от стрехата. Чрез тази циркулация на въздушни маси се гарантира по ниски температури вътре в сградата. През зимата движението на въздуха предотвратява появата на конденз вътре в помещенията, както и топлоизолацията остава суха. Тук е важно да се монтират вентилационни отдушници по самия скат и на билото.
Как се осигурява въздушна междина между покривната конструкция и керемидите (покривното покритие)? Над основната носеща конструкция се изгражда втора дървена конструкция – летвена скара от летви и контра летви осигуряващи разстояние от 5-8см. необходимо за циркулация на въздуха от улука към билото. Ако в проекнтото решение са заложени керамични керемиди, то те се монтират директно над дървената скара. При битумни керемиди и ламарина трябва над скарата напречно да се наковат дъски или OSB плоскости върху които да се сложат битумните керемиди. Не трябва да забравяме паропропускливата мембрана под дървената скара и пароизолационната мембрана вътре в помещенията!

От основно значение е каква хидроизолационна мембрана ще се заложи. Тя трябва да е водонепропусклива, устойчива на слънчевото греене, еластична – да поемат температурните разширения и свивания и бавно да стареят. Хидроизолационните мембрани могат да битумни, пластмасови или каучукуви.
Битумните хидроизолации според вида на битума са два вида – окислен битум и битум модифициран с полимери. Първия вид е при по старите хидроизолации (воалитите), които могат да бъдат с или без минерална посипка. Битум полимерите  (АPP, SBS, OBC) имат по добри характеристики и дълготрайност. Те се произвеждат с армираща основа (стъклен воал). Начинът на полагане е газопламъчно към основата и застъпване една спрямо друга.
Пластмасовите (PVC-P) са еднопластови армирани мембрани, притежаващи много добри механични свойства – висока температурна и ветрова устойчивост, по леки от битумните изолации,  бърз и лесен монтаж независимо от температурата на околната среда.
TPO (FPO) мембрани са от по ново поколение синтетични хидроизолации, също армирани. Те се отличава със своята натурална гъвкавост (при ниски температури не губи своята еластичност), много по леки от PVC-P, минимално екологично въздействие върху околната среда и за разлика от пластмасовите може да взаимодейства с битум.
EPDM – еднопластова синтетична каучукова мембрана . Спрямо другите хидроизолационни материали тя не е армирана, притежава голяма еластичност и може да се произведат рула с голяма ширина от 10-15м. Този материал не е термопластичен т.е може да бъде загрят само веднъж при производството му. Тяхното предимство е, че могат да покриват голяма площ и една ролка може да покрия дори целият покрив.

Топлоизолацията при плоските покриви може да бъде каменна вата или XPS. Когато в проекта е заложена каменна вата е необходимо тя да бъде с висока плътност, за да се позволи ходенето по покрива без тя да се деформира. Този тип топлоизолация се комбинира с PVC-P и TPO хидроизолации, които се самозалепят и фиксират с дюбели.
При топлоизолирането на покрива има два начина на изпълнение. Първият “КЛАСИЧЕСКИ ТОПЪЛ” е широко разпространен – върху стоманобетонната плоча се прави изравнителна замазка, върху която се лепят XPS плочите с необходимата дебелина. Върху тях се прави армирана замазка за наклон и се лепи хидроизолацията. Този вариант е подходящ ако покрива ще се използва.

Вторият вариант е известен като ОБЪРНАТ ПОКРИВ. Тук разликата е в това, че топлоизолацията се слага върху хидроизолационната мембрана. Наклонът за оттичане се постига чрез замазка над стоманобетонната плоча или чрез лепенето на топлoизолационни клиновидни плочи. Над топлоизолацията се слага геотекстил и защитен слой от 5-8 сантиметра филц. Той предпазва сградата срещу тягата на вятъра, защита от слънчевото греене и механично увреждане на топло- и хидроизолацията. При този вариант покрива не може да се използва освен за ревизия. Ако искаме да използваме покрива тогава отпада защитният слой от филц. Върху нивелирани столчета се поставят подови плочи – гранитогрес, декинг или др.

Независимо кой от двата варианта ще изберем за топлоизолиране на вашия покрив не трябва да забравяме пароизолацията. Тя има двупосочно действие  – предпазва топлоизолацията от идващите водни пари от помещенията както и отвежда парите от сградата през бордовете и специални отдушници монтирани на покрива.