Новите тенденции в процеса на проектирането

В началото на новото хилядолетие светът все повече се дигитализира. Пътната карта е в историята, почти невъзможно е човек да се изгуби в планината или на пътя, защото никъде не тръгва без GPS. Можеш виртуално да се пренесеш на всяка точка от земното кълбо благодарение на Google Earth, 3D киното все по-убедително се налага като технология. Новите технологии, разбира се, не подминават и нас – архитектите.

 

През последните години започна да се рекламира нов продукт, с който се улеснява работа на архитектите във всички фази на проектирането. BIM (Building Information Modeling) e начин на създаване на виртуален модел на сградата, който съдържа нейната геометрия. Използват се конструктивните и архитектурни елементи в реалните им размери, обзавеждане и оборудване на сградата, включително контакти и водопроводни връзки. Технология, обединяваща всички специалности в едно – архитектура, конструкции, ВиК, ОВК, ЕЛ и вертикална планировка. Проектира се вече с обекти, а не с линии. Софтуерните продукти позволяват едно гъвкаво моделиране на всеки елемент, смели конструктивни решения и анализи, дори симулация на живота на сградата. Строителите използват BIM технологията, за да управляват по-ефективно ресурсите необходими за проекта (материали, техника, време, персонал).

 

 

В момента на пазара водещите компании, които предлагат този тип софтуер, са три – Autodesk, Graphisoft и Nemetschek . Пионери в търсенето на удобство и улеснение при проектирането са Graphisoft, които през средата на 80-те започват разработването на софтуер позволяващ едновременно 2D чертане и 3D изобразяване в реални размери на сградните елементи. По-късно на пазара, през средата на 90-те години се появява и конкурентът Revit – софтуер, закупен от Autodesk през 2002 година. В края на 2006-та Nemetschek купуват Graphisoft, като по този начин две от водещите компании сливат своя капацитет в търсене на нови технологии, улесняващи проектанта.

 

Каква е идеята на този тип работа и защо ви занимавам аз? Дали това не е поредната глезотия и трик с цел повече продажби на програмни продукти? Ще ви запозная с предимствата и недостатъците, за да можете сами да си извадите заключение.

 

От личен опит знам, че е доста досадна работа някой да чертае разрези, друг – фасади, трети – да смята количествени сметки и по този начин да се загуби връзката между отделните звена. Тук се губи голям процент от времето, необходимо за проектиране. С помощта на въпросните технологии, нещата се обединяват в едно цяло. Чертаейки стена, тя се появява в разрез, фасада и се дава нейната количествена стойност. Какво печелят проектантите от това? Една от основните идеи е, че с по-малко персонал се постигат по-добри резултати, остава повече време за правене на архитектура. В Западна Европа дори се заговори за архитектурни фирми с един служител… мечтата на всеки шеф. Друго предимство – инвеститорът по всяко време може да следи работата на различните специалности. С помощта на 3D-онагледяване дори и той ще може да си представя сградата и да знае къде отива всеки лев, който е инвестирал.

 

Един от най-важните моменти, от който зависи безпроблемното строителство на дадена сграда – софтуерът предлага възможност за виртуално съгласуване в един файл на всички специалности. Технологията е печеливша, защото конфликтните точки се отстраняват директно във файла; повишава се координацията между архитекти, инженери и строители, не се губят излишни пари и време в процеса на строителството за отстраняване на пропуските, направени в проектна фаза.

 

Нещата изглеждат логични, но като всяка система, и тази има своите недостатъци. За да имаме такъв стил на работа, трябва целият проектантски екип от архитекти и инженери да работят с един и същи софтуер. Нещо, което не на всеки може да бъде наложено. Освен това определено трябва да се работи с лицензиран софтуер. По нашите географски ширини е рядка практика да се работи с лиценз. Също така трябват време и средства да се обучи персонал, необходим е по-мощен хардуер. И основният въпрос – нужно ли е такава детайлност на разработване на проекта? Лично мнение – да, абсолютно необходимо. Но, без да съм скептичен, в България нещата, както винаги, са видоизменени. При нас много ключови детайли се решават на строителната площадка и не се зачитат указанията на архитекта. Е, питам аз, необходимо ли е в 3D да моделирам как обръща топлоизолацията, защо да си играя да правя стена с изолация минерална вата и да слагам дъсчена обшивка, като великият строител ще сложи 3 или в най-добрия случай 5 cm полистирол  и ще замаже с розова минерална мазилка? Класика. Защо ВиК инженерът да си играе да моделира фитинги, да указва точно определеното място, от където те трябва да минат, като на обекта, за да спестят някой метър, ще мине от другаде. Може би ако работим в такава среда и с такава прецизна детайлност, би следвало да има и контрол от наша страна на строителната площадка.

 

В развитите страни, например, едно от основните изисквания на инвеститора към проектантския колектив е да се предостави BIM модел. Защото на обекта се изпълняват инструкциите на проектанта, не се проявява народно творчество. Инвеститорът е преценил, че с един BIM нещата могат да се решат пред компютъра, а по време на строителството да няма излишни разходи за отстранявания на проектантски грешки.

 

Интересно ми е доколко ще ни измести компютърът в идните години, уместно ли е едно виртуално съгласуване, не се ли губи връзката face to face. Дали един проектант софуерът го прави повече такъв? Дали един стил в архитектурата – деконструктивизмът – ще продължи да бъде така ясно изразен и различен, ако софтуер, с който да се правят необходимите анализи, навлезе масово сред проектантите? Наскоро попаднах на филм за Yas Hotel в Aбу Даби. В него архитектите от Asymptote говореха за безумно кратките срокове на проектиране и изпълнение, които са им били поставени. Към трите измерения се прибавя и четвъртото – времето. Дигитално бяха разрешени всички главни конфликтни точки и създаден календарен график. На всеки работник беше указано място къде точно да работи, така че отделните бригади да не си пречат и по този начин всеки ден се вижда в каква фаза се намира строителството на сградата. Оказва се, че за построяването на хотела е спестено наполовина от времето, необходимо за строителство, благодарение на анализите пред монитора. Наистина бях впечатлен от това, което е виртуално разработено и след това – резултатите в реално време.

 

Коментирал съм тази тема с доста колеги и голяма част от тях гледат несериозно на нея. Смятат, че е излишно и няма полза от такъв начин на работа. Една част смятат, че е много сложно за тях, други пък държат всичко да си изчертават с линии. Интересно ми е дали в България вече има цели такива колективи, които са се престрашили изцяло да сменят системата си на работа и дава ли резултат този тип работа. Истината е, че това си е голяма крачка. Използването на БИМ със сигурност предотвратява много проблеми, но в България тепърва предстои да се развива. В края на краищата ще се изправим пред правото всеки от нас да реши до колко да внедри BIM в начина и стила си на работа и доколко би му помогнало това в проектирането и в работата с клиенти.

Препоръчани публикации

Остави коментар

Solve : *
26 − 4 =