Кварталите, в които живеем: “Иван Вазов”

Защо реших да започна с квартал Иван Вазов – защото исках да дам още в самото начало добър пример за място за живеене, квартал със сравнително ясен градоустройствено-архитектурен образ. Пример за добро съчетание на две почти несъвместими изисквания – централен столичен квартал и едновременно с това – някак си далеч от градския шум.

 

Намирйки се в непосредствена близост до бул “България”, кварталът граничи от две страни с Южния Парк, а на запад – с бул.”Петко.Ю.Тодоров”. За тези, които обичат да ходят пеша – на 20-30 минути е от идеалния център. Колкото до гледката – живущите в южната част, особено тези от последните етажи на сградите, имат пряка видимост към Витоша.

00 01

 

Кварталът изниква по времето на соц-а върху имоти със стари къщи. Решен е със цялостна архитектурна визия , с просторни озеленени междублокови пространства, сенчести кътове за почивка и детски площадки, а улиците просто плуват в зеленина. Старите сгради имат строен, единен композиционен образ. Няма как, тук там има и панелни сгради. Впечатление прави хоризонталното членение на фасадите, както при ниските (5-6 етажни) сгради, така и при високите. Този елемент от композицията на квартала е влязъл в съзнанието ми и е първата асоциация, която свързвам с района. За съжаление, въпреки няколкото подземни паркинга, и тук в междублоковите пространства проблемът с паркирането не е решен. Колите са накацали навсякъде по тротоарите и в зелените площи. Въпросът с паркирането продължава да стои актуален. Всъщност по-големият въпрос е: при положение, че трудно се разминават двама души по тротоарите от паркирали коли, достатъчно добър ли е за живеене дори най-добрият столичен квартал?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гръбнакът на квартала, бул. „Витоша”, води началото си от южният парк, пресича бул.”България” и продължава към центъра. На самият му вход, като порта не само към булеварда, но и към квартала като цяло, стоят две сгради. Едната – със спорни архитектурни качества, а другата – с добра архитектура и спорно узаконяване. По протежението на булеварда, особено в частта преди пресечката с бул.”България”, има стари жилищни сгради с търговски части в партерните нива (като тук отново се долавя онзи характерен хоризонтален растер, за който ви споменах). Разбира се, тази хармонична визия на доста места е “разчупена” от сгради ала-ново-строителство и с „модерна архитектура”. Перголи, кулички, чупчици, жълтичко и синичко нарушават баланса. Може би по-цялостно, по-наведнъж трябваше да се реши/обнови силуетът и архитектурният образ на булеварда. Може би архитектите, които имаха задачата да проектират новите сгради трябваше по-ясно да отчетат архитектурните дадености и да боравят с тях. Тогава щеше да има по-единен и по-запомнящ се образ.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

Иначе като цяло общественият транспорт е добре решен, стига се до почти всички крайни точки на София с три автобусни линии, една трамвайна и една тролейна. Има автобусна връзка към Централна гара, „Младост”, „Овча купел”, „Студентски град”. Трамвайната линия е до надлез „Надежда”, тролейбусът – до „Цариградско шосе”. И точно когато всичко изглежда чудесно, идва поредният проблем – метростанция няма, а няма и да има. Най-близката е „Европейски съюз” на бул.”Черни връх”. Защо е проблем ли? Ще ви кажа: защото с изключение на метрото, в последните години пътуването с градски транспорт е изключително бавно и натоварващо. Няма ли метро, има проблем.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Но така или иначе угодия няма – свикнали сме да мразим мястото, където живеем. Може би това е една от причините кварталите ни да са толкова сиви, мръсни и прашни, а живущите в тях – асоциални и озлобени. А кое определя характера на квартала? Кое определя дали е добро място за живеене или не? Предполагам веднъж градоустройството, пространствата и архитектурата на сградите, а втори път – самите ние. Много от кварталите в София през последното десетиление бяха съсипани; уплътняването на пространствата повлече редица проблеми, чието разрешение не знаят дори тези, които позволиха това да се случи. А да ви кажа честно, в момента и „Иван Вазов” върви в тази посока и ще е чудо ако не бъде (до)съсипан.

Препоръчани публикации

Остави коментар

Solve : *
3 + 23 =